Тревожно: Връзката на човека с природата е намаляла с повече от 60% за последните 200 години
Връзката на хората с природата е намаляла с повече от 60% от 1800 година насам, което съвсем тъкмо отразява изгубването на думи за природата като река, мъх и цвят от книгите, съгласно изследване.
Компютърното моделиране предвижда, че равнищата на съгласуваност с природата ще продължат да понижават, в случай че не се създадат огромни промени в политиката и обществото – като най-ефективните интервенции са запознаването на децата с природата от ранна възраст и радикалното озеленяване на градската среда.
Проучването на Майлс Ричардсън, професор по съгласуваност с природата в университета в Дерби, наблюдава тъкмо загубата на природа от живота на хората в продължение на 220 години, като употребява данни за урбанизацията, загубата на дива природа в кварталите и, най-важното, родителите, които към този момент не предават ангажираността с природата на децата си.
В проучването, публикувано в списание Earth, Ричардсън също по този начин разпознава изгубването на естествени думи от книгите сред 1800 и 2020 година, което доближи пик от 60,6% спад през 1990 година
Моделирането предвижда продължаващо " изгубване на опита “, като бъдещите генерации ще продължат да губят осъзнаване за природата, тъй като тя не участва във все по-застроените квартали, а родителите към този момент не предават " ориентировка “ към естествения свят. Други изследвания демонстрират, че свързаността на родителите с природата е най-силният предсказващ фактор за това дали едно дете ще се приближи до природата.
" Свързаността с природата към този момент се приема за основна коренна причина за екологичната рецесия “, сподели Ричардсън. " Тя е жизненоважна и за нашето лично психологично здраве. Тя сплотява хората и благосъстоянието на природата. Необходима е трансформационна смяна, в случай че желаеме да променим връзката на обществото с природата. “
Ричардсън сподели, че когато е тествал разнообразни промени в политиката и градската среда в модела, е бил сюрпризиран от мащаба на измененията, нужни за превръщане на загубата на връзка с природата.
Увеличаването на съществуването на биоразнообразни зелени площи в даден град с 30% може да наподобява като коренно позитивен прогрес за дивата природа и хората, само че Ричардсън сподели, че изследването му допуска, че един град може да се нуждае от 10 пъти по-зелен, с цел да обърне наклонността на понижаване на връзката с природата.
Проучването откри, че ограниченията за увеличение на публичната ангажираност с природата не са ефикасни за превръщане на дълготрайния спад в свързаността с природата. Ричардсън сподели, че сходни схеми на благотворителни организации – например #30DaysWild на Wildlife Trusts – към момента са значими за възстановяване на психологичното здраве, само че моделирането допуска, че те не стопират междугенерационната загуба на връзка с природата.
Според изследването, по-ефективни са ограниченията, които внушават информираност и ангажираност с природата у дребните деца и фамилиите, като да вземем за пример детските градини в горските учебни заведения.
Друга спънка пред възобновяване на свързаността с природата е, че моделирането демонстрира, че през идващите 25 години би трябвало да се вкарат политики за трансформиране на ранното обучение и градските региони, с цел да се обърне упадъкът. Но в случай че това се направи, увеличението на свързаността с природата ще стане самоподдържащо се.
Ричардсън сподели, че мащабът на публичните промени, нужни за възобновяване на връзката с природата, може да не е толкоз безнадежден, колкото изглеждаше, тъй като базовите равнища към този момент са доста ниски.
Проучване откри, че хората в Шефилд прекарват приблизително единствено четири минути и 36 секунди в естествени пространства всеки ден, написа.
" Увеличете това 10 пъти и хората ще прекарват по 40 минути на открито всеки ден – това може да е задоволително “, сподели Ричардсън. " Работата със фамилиите и родителите за ангажиране на децата с природата с същински фокус върху това предаване от потомство на потомство е основна. Вече се обръща доста внимание на свързването на децата с природата, само че избирам да кажа – не ги разединявайте. Новороденото дете е съвсем същото като дете, родено през 1800 година Децата са очаровани от естествения свят. Поддържането на това през детството и учебното заведение им е от значително значение, наред с градското озеленяване. Има политики, които стартират да вършат това, само че би трябвало да мислим трансформационно – не 30%, а 1000%. “
Компютърното моделиране предвижда, че равнищата на съгласуваност с природата ще продължат да понижават, в случай че не се създадат огромни промени в политиката и обществото – като най-ефективните интервенции са запознаването на децата с природата от ранна възраст и радикалното озеленяване на градската среда.
Проучването на Майлс Ричардсън, професор по съгласуваност с природата в университета в Дерби, наблюдава тъкмо загубата на природа от живота на хората в продължение на 220 години, като употребява данни за урбанизацията, загубата на дива природа в кварталите и, най-важното, родителите, които към този момент не предават ангажираността с природата на децата си.
В проучването, публикувано в списание Earth, Ричардсън също по този начин разпознава изгубването на естествени думи от книгите сред 1800 и 2020 година, което доближи пик от 60,6% спад през 1990 година
Моделирането предвижда продължаващо " изгубване на опита “, като бъдещите генерации ще продължат да губят осъзнаване за природата, тъй като тя не участва във все по-застроените квартали, а родителите към този момент не предават " ориентировка “ към естествения свят. Други изследвания демонстрират, че свързаността на родителите с природата е най-силният предсказващ фактор за това дали едно дете ще се приближи до природата.
" Свързаността с природата към този момент се приема за основна коренна причина за екологичната рецесия “, сподели Ричардсън. " Тя е жизненоважна и за нашето лично психологично здраве. Тя сплотява хората и благосъстоянието на природата. Необходима е трансформационна смяна, в случай че желаеме да променим връзката на обществото с природата. “
Ричардсън сподели, че когато е тествал разнообразни промени в политиката и градската среда в модела, е бил сюрпризиран от мащаба на измененията, нужни за превръщане на загубата на връзка с природата.
Увеличаването на съществуването на биоразнообразни зелени площи в даден град с 30% може да наподобява като коренно позитивен прогрес за дивата природа и хората, само че Ричардсън сподели, че изследването му допуска, че един град може да се нуждае от 10 пъти по-зелен, с цел да обърне наклонността на понижаване на връзката с природата.
Проучването откри, че ограниченията за увеличение на публичната ангажираност с природата не са ефикасни за превръщане на дълготрайния спад в свързаността с природата. Ричардсън сподели, че сходни схеми на благотворителни организации – например #30DaysWild на Wildlife Trusts – към момента са значими за възстановяване на психологичното здраве, само че моделирането допуска, че те не стопират междугенерационната загуба на връзка с природата.
Според изследването, по-ефективни са ограниченията, които внушават информираност и ангажираност с природата у дребните деца и фамилиите, като да вземем за пример детските градини в горските учебни заведения.
Друга спънка пред възобновяване на свързаността с природата е, че моделирането демонстрира, че през идващите 25 години би трябвало да се вкарат политики за трансформиране на ранното обучение и градските региони, с цел да се обърне упадъкът. Но в случай че това се направи, увеличението на свързаността с природата ще стане самоподдържащо се.
Ричардсън сподели, че мащабът на публичните промени, нужни за възобновяване на връзката с природата, може да не е толкоз безнадежден, колкото изглеждаше, тъй като базовите равнища към този момент са доста ниски.
Проучване откри, че хората в Шефилд прекарват приблизително единствено четири минути и 36 секунди в естествени пространства всеки ден, написа.
" Увеличете това 10 пъти и хората ще прекарват по 40 минути на открито всеки ден – това може да е задоволително “, сподели Ричардсън. " Работата със фамилиите и родителите за ангажиране на децата с природата с същински фокус върху това предаване от потомство на потомство е основна. Вече се обръща доста внимание на свързването на децата с природата, само че избирам да кажа – не ги разединявайте. Новороденото дете е съвсем същото като дете, родено през 1800 година Децата са очаровани от естествения свят. Поддържането на това през детството и учебното заведение им е от значително значение, наред с градското озеленяване. Има политики, които стартират да вършат това, само че би трябвало да мислим трансформационно – не 30%, а 1000%. “
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ